Ясният път за изследване на PU/PD

Превърнете едно от най-сложните предизвикателства във ветеринарната медицина в логичен процес стъпка по стъпка, предназначен за диагностична увереност и ефикасност.

От дълъг списък с диференциални диагнози до фокусиран план

Списъкът с диференциални диагнози за PU/PD е обширен, често водещ до скъп и разочароващ подход "на сляпо". Този протокол предоставя разработен, тристепенен път за систематично и ефикасно навигиране в процеса на изследване, запазвайки ресурсите на клиента и минимизирайки диагностичните затруднения.

1

Основна база данни (Изключете обичайните причинители)

  1. 1.1 Пълно изследване на урина (UA)

    Действие: Извършете пълно изследване на урина върху проба, взета спонтанно или чрез цистоцентеза, като дадете приоритет на сутрешна проба. Оценете относителното тегло на урината (USG), химията с тест ленти и седимента.

    Клинична обосновка

    USG е отправната точка на цялото изследване. USG > 1,030 (кучета) или > 1,035 (котки) прави значителна PU/PD малко вероятна. Останалата част от изследването на урината може веднага да идентифицира основните изключени диагнози като захарен диабет (глюкозурия) или доказателства за пиелонефрит.

  2. 1.2 Комплексна серумна химия и CBC

    Действие: Направете пълен серумен химичен анализ, включително електролити, и пълна кръвна картина (CBC).

    Клинична обосновка

    Този първоначален скрининг ще идентифицира повечето от често срещаните причини за PU/PD, включително хронично бъбречно заболяване (азотемия), захарен диабет (хипергликемия), чернодробно заболяване (нисък BUN и т.н.) и хиперкалциемия. CBC може да разкрие доказателства за инфекция или друго системно заболяване.

  3. 1.3 Общ T4 (гериатрични котки)

    Действие: За всеки котешки пациент над 7-годишна възраст, проявил PU/PD, общият T4 е задължителна част от първоначалната база данни.

    Клинична обосновка

    Хипертиреоидизмът е основна и често срещана причина за PU/PD при по-възрастни котки и трябва да бъде изключен рано, за да се избегнат ненужни допълнителни изследвания.

2

Междинно изследване (За неочевидния случай)

Критерии за включване: Продължете към това ниво само ако диагностиката от ниво 1 не е окончателна (т.е. няма ясна диагноза на ХБЗ, ЗД, Хипер-Т и т.н.), но USG потвърждава неадекватно разредена урина.

  1. 2.1 Култура и чувствителност на урина

    Действие: Изпратете проба урина от цистоцентеза за аеробна култура и чувствителност, независимо от резултатите от изследването на седимента.

    Клинична обосновка

    Скрити или "тихи" инфекции на пикочните пътища, особено пиелонефрит, могат да причинят PU/PD. Това е критично и често пренебрегвано изключване преди да се пристъпи към по-сложни ендокринни изследвания.

  2. 2.2 Съотношение уринарен протеин:креатинин (UPC)

    Действие: Ако протеинурия е отбелязана на първоначалната тест лента, количествено я определете със съотношение UPC.

    Клинична обосновка

    Значителната протеинурия може да бъде ранен индикатор за гломерулно заболяване, което все още може да не се прояви със значителна азотемия. Това помага да се характеризират допълнително потенциалните бъбречни причини.

3

Разширени ендокринни и динамични изследвания

Критерии за включване: Продължете към това ниво за персистираща PU/PD след като всички причини от нива 1 и 2 са окончателно изключени.

  1. 3.1 Тестване за хиперадренокортицизъм (болест на Cushing)

    Действие: Ако има съмнение за болестта на Cushing, извършете тест за стимулация с ACTH, използвайки Tashikin Cortisol Assay или тест за потискане с ниска доза дексаметазон (LDDST).

    Клинична обосновка

    Хиперадренокортицизмът е често срещана причина за PU/PD при кучета. Изборът между стимулация с ACTH и LDDST зависи от клиничната картина и индекса на съмнение. Стимулацията с ACTH е и окончателният тест за ятрогенна болест на Cushing.

  2. 3.2 Модифициран тест за лишаване от вода (WDT)

    Действие: За случаи, при които има съмнение за психогенна полидипсия или централен/нефрогенен безвкусен диабет (DI). Този тест изисква хоспитализация и внимателно наблюдение.

    Клинична обосновка

    WDT е последната стъпка за разграничаване между причините за дълбока полиурия с постоянно нисък USG. Положителният отговор (концентрация на урината) изключва нефрогенен DI, като тестването за отговор на ADH разграничава централния DI от психогенната полидипсия.